[Verse 1]
Няма лексика, която да изпраща
ядът, който дълго те прояжда.
Няма любовта да прокопса,
този гняв прати по гълъбната поща.
[Chorus x2]
Ах, сърце мое, пак си пас,
защо отново да обичаш те е страх?
Даде всичко и пак боли —
и още шепнеш: "Няма смисъл, нали".
[Verse 2]
Няма стрес, който да лекува
ядът, който дълго те прояжда.
Няма ни вест, ни по поща,
не ще любов у теб прокопса.