[Verse 1]
Запомни ме като оная със скъсания ботуш,
походката ми беше крива, бях на земята и туш.
Ако в този момент трябваше да кажеш „да“,
щеше да бягаш от тази съдба.
[Chorus x2]
Джаста, не гледах назад,
Праста, кой ще ме хване, и пак...
Присмя се, смешно е, точно така,
ала вече си с мен, дали е съдба?
[Verse 2]
После от теб ни вест, ни кост,
Дълго в клуба си ме чакал на пост.
Докато с джипа, не те блъсна лудата, тя.
Не ми казвай, че и това не беше съдба.